Суперкомандос - Страница 126

126

„— Казвах ли ти да не ходиш там, приятел? Виж се сега. — Той плю и изчезна, оставяйки само ехото от гласа си. — Помийна яма. Трябва да се добера до следващата сцена.“

Ревът на тълпата се сля в ритмично скандиране.

Гневът прониза мъглата в главата ми като нажежена тел. Надигнах се на лакът и отправих поглед към Кадмин, който търпеливо чакаше от другата страна на ринга. Той ме видя и вдигна ръце, имитирайки моя жест отпреди малко. Над трибуните избухна див смях.

„Да се добера до следващата сцена.“

Залитайки, аз се изправих на крака.

„Ако не помагаш в къщната работа, някоя нощ Кърпалан ще дойде за теб.“

Гласът бликна в главата ми — глас, който не бях чувал почти цял век и половина обективно време. Гласът на човека, с когото не исках да цапам паметта си, откакто станах самостоятелен. Баща ми и неговите прекрасни приказки за лека нощ. Как ще пропусне да дойде точно сега, когато съм най-зле.

„Кърпалан ще дойде за теб.“

„Е, нещо си се объркал, тате. Кърпалан стои отсреща и чака. Няма да дойде за мен, ще трябва аз да отида за него. Но все пак благодаря, тате. Благодаря за всичко.“

Изцедих последните остатъци от сила на клетъчно ниво в тялото на Райкър и бавно тръгнах напред.

Високо над ринга изтрещя разбито стъкло. Парчетата се поспаха като дъжд между Кадмин и мен.

Видях очите му, вдигнати към мостчето горе, после сякаш избухнаха целите му гърди. Главата и ръцете отхвръкнаха назад, като че нещо го бе изхвърлило от равновесие. Из залата прокънтя гърмеж. Предницата на затворническата униформа бе разкъсана и в тялото на Кадмин зейна разрез от гърлото на кръста. Изригнаха фонтани от кръв.

Аз се завъртях, погледнах нагоре и видях зад разбитото стъкло на мостчето Треп, все още прилепила око към цевта на осколочната карабина. По дулото танцуваха пламъчета — беше превключила на автоматична стрелба. Объркан, аз продължавах да се въртя, търсех целите, но на тепиха нямаше нищо друго, освен останките на Кадмин. Касапина не се виждаше никакъв, а в промеждутъците между експлозиите чувах как ревът на тълпата изведнъж се превръща в панически писъци. Всички бяха скочили на крака и се опитваха да избягат. Чак сега осъзнах. Треп стреляше в публиката.

Долу на пода на залата избухна изстрел от енергийно оръжие и някой изпищя. Тромаво и бавно се обърнах към звука. Касапина гореше.

Застанал разкрачен на вратата зад него, Родриго Баутиста стреляше с широк лъч от дългоцевен бластер. Касапина гореше от кръста нагоре, удряше се с ръце, но и те бяха обгърнати в пламъци. Пищеше по-скоро от ярост, отколкото от болка. Край краката му лежеше мъртва Пернила Грип с прогорена дупка в гърдите. Пред очите ми Касапина се прегъна над нея като фигура от разтопен восък, писъците му се превърнаха в стонове, после в нелепо електронно бълбукане и накрая стихнаха.

— Ковач?

Осколочната карабина на Треп бе замлъкнала и сред виковете и стоновете на ранените гласът на Баутиста прозвуча неестествено гръмко. Той заобиколи горящия синт и се изкатери на ринга. По лицето му имаше кръв.

— Добре ли си, Ковач?

Аз се изкисках безсилно, после изведнъж притиснах длан към ребрата си, прорязани от остра болка.

— В страхотна форма съм. Как е Ортега?

— Нищо й няма. Упоихме я с летинол заради шока. Извинявай, че закъсняхме. — Той кимна към Треп. — На твоята приятелка й трябваше известно време, за да се добере до мен в управлението. Не искаше да минава по официалните канали. Каза, че нямало да изглежда добре в отчетите. И май имаше право — гледай каква каша забъркахме.

Огледах се. Определено имаше доста органични увреждания.

— Да. Ще имаш ли неприятности?

Баутиста се разсмя дрезгаво.

— Майтапиш ли се? Нахлуване без съдебна заповед. Органични увреждания на невъоръжени заподозрени. Ти как мислиш?

— Съжалявам. — Понечих да сляза от ринга. — Може пък да измислим нещо.

— Хей! — Баутиста ме хвана за ръката. — Те налетяха на ченге от Бей Сити. По нашия край не е прието. Някой трябваше да го каже на Кадмин, преди да допусне такава грешка.

Не бях сигурен дали има предвид Ортега или мен в носителя на Райкър, затова премълчах. Предпазливо вирнах глава и погледнах Треп. Тя презареждаше осколочната карабина.

— Цяла нощ ли ще стоиш там горе?

— Идвам веднага.

Тя зареди последния патрон, после направи изящно салто над парапета и полетя надолу. Само след метър падане гравитационната раница на гърба й се разпери и тя увисна над главите ни с пушка през рамо. С дългото си черно палто приличаше на низвергнат ангел.

Тя завъртя настройката на раницата, спусна се към пода и накрая кацна до Кадмин. Закуцах към нея. Няколко секунди гледахме мълчаливо разрязания труп.

— Благодаря — тихо казах аз.

— Забрави. Това се нарича културно обслужване. Извинявай, че доведох тия момчета, но ми трябваше подкрепление, и то спешно. Знаеш ли какво разправят за полицията по тия места? Най-голямата банда в квартала. Майтап, а? — Тя кимна към Кадмин. — Така ли ще го оставиш?

Вгледах се в лицето на мъченика, изкривено от внезапната смърт, и се помъчих да видя зад него Кърпения човек.

— Не — казах аз и преобърнах с крак трупа по очи. — Баутиста, ще ми услужиш ли с това пушкало?

Полицаят безмълвно ми подаде бластера си. Притиснах цевта към тила на Кърпения човек и зачаках да почувствам нещо.

— Някой да иска думата? — подметна Треп. — Просто го направи.

Дори и да имаше някакви коментари, баща ми се въздържа. Чувах само писъците на ранените зрители, но не им обръщах внимание.

126