Суперкомандос - Страница 141

141

— Ако се наложи.

— За какво? От някакви тъпи морални съображения? — Тя натърти последните две думи, тъй че прозвучаха като название на търговска марка. — Не забравяш ли нещо? Ако ме убиеш тук, най-много след осемнайсет часа системата за дистанционно съхранение в Европа ще забележи и ще ме презареди според последния актуализиран вариант. А новата „аз“ много скоро ще разбере какво е станало.

Седнах на ръба на креслото.

— О, не съм сигурен. Виж колко време загуби Банкрофт, а все още не знае истината, нали?

— Заради Банкрофт ли е цялата работа?

— Не, Рейлийн. Цялата работа е заради теб и мен. Трябваше да оставиш Сара на мира. И мен трябваше да оставиш на мира, докато имаше тази възможност.

— О-о-о! — изгука тя с подигравателно съчувствие. — Той бил манипулиран. Колко съжалявам. — Изведнъж тонът й стана отново рязък. — Ти си емисар, Ковач. Целият ти живот е манипулация. Както и на всички нас. Всички живеем в огромната манипулационна матрица и просто се борим кой да стои най-отгоре.

Поклатих глава.

— Никого не съм молил да ме включат в играта.

— Ковач, Ковач. — Изведнъж изражението й стана почти нежно. — Никой от нас не е молил. Да не мислиш, че аз съм молила да се родя във Фишън Сити в семейството на джудже с ципести крака и смахната курва? Молила ли съм, а? Не ни включват, просто ни хвърлят в играта и след това гледаш само да държиш глава над водата.

— Или да налееш вода в чуждото гърло — кротко кимнах аз. — Ти сигурно си се метнала на майка си, а?

За секунда лицето й заприлича на тенекиена маска, зад която бушува огнена пещ. Видях как яростта пламна в очите й и ако не беше хладнокръвието на Жътваря, сигурно щях да се изплаша.

— Убий ме — изсъска през зъби Кавахара. — И гледай да се порадваш, защото после ще страдаш, Ковач. Мислиш си, че онези нещастници в Нови Пекин страдаха, когато умряха? Ще измисля нови граници за теб и оная смрадлива кучка.

Поклатих глава.

— Не ми се вярва, Рейлийн. Разбираш ли, личността ти бе излъчена за съхранение преди около десет минути. И по пътя аз уредих едно гмуркане. Нищо не взех, само включих в предаването вируса „Роулингс“. Вече е стигнал до ядрото Рейлийн. Дистанционното ти съхранение е заразено.

Очите й се разшириха.

— Лъжеш.

— Не и днес. Хареса ли ти работата на Айрин Елиът с „Вдигни го“? Е, трябва да я видиш как работи във виртуален форум. Бас държа, че е имала време да задигне пет-шест мозъчни хапки. Сувенири. Всъщност вече са колекционерска рядкост, защото, ако разбирам от инфоинженери, ще ти затворят капака на дистанционното по-бързо, отколкото политик напуска военна зона. — Кимнах към дисплея данни. — Сигурно щеше да получиш сигнал за тревога след час-два. На Иненин стана по-бавно, но пък и беше много отдавна. Днес технологията е напреднала.

В този момент Кавахара повярва и яростта, която бях видял преди малко в очите й, сякаш се събра в нажежено до бяло ядро.

— Айрин Елиът — изрече напрегнато тя. — Като я намеря…

— Мисля, че чух предостатъчно празни заплахи за днес — прекъснах я аз. — Чуй ме. В момента мозъчната приставка е единственият живот, с който разполагаш, а при сегашното ми настроение трябва съвсем малко, за да я изтръгна от гръбнака ти и да я смачкам. Преди или след като те убия, затова млъквай.

Кавахара застина неподвижно и присви очи. За момент горната й устна оголи зъбите, преди да се овладее.

— Какво искаш?

— Така вече е по-добре. Засега искам пълно самопризнание как нагласи Банкрофт. Резолюция 653, Мери Лу Хинчли и тъй нататък. Можеш да добавиш и как натопи Райкър.

— Имаш ли системи за запис?

Посочих левия си клепач, където работеше записващата система, и се усмихнах.

— Наистина ли си мислиш, че ще го направя? — Яростта на Кавахара бликаше от очите. Свита като змия, тя дебнеше за шанс. И друг път я бях виждал такава, но тогава погледът не се целеше в мен. Ако трябваше да избирам, бих предпочел да съм под обстрел из улиците на Шария. — Наистина ли си мислиш, че ще изкопчиш това от мен?

— Погледни откъм добрата страна, Рейлийн. С пари и връзки сигурно ще се отървеш от изтриването, а за останалото най-много да ти лепнат два века на склад. — Гласът ми загрубя. — Докато ако не проговориш, умираш сега и завинаги.

— Законът не приема признание под заплаха.

— Не ме разсмивай. Случаят няма да стигне до ООН. Мислиш ли, че не съм бил в съда? Мислиш ли, че ще оставя адвокати да се разпореждат с това? Всичко, което кажеш, излиза по Световната мрежа веднага щом се върна на земята. Заедно със запис за онзи, когото очистих горе в кучешката стая. — Очите на Кавахара се разшириха и аз кимнах. — Да, трябваше да ти кажа по-рано. Имаш един клиент по-малко. Не е истински мъртъв, но ще му трябва нов носител. По моя сметка, около три минути след като Санди Ким излезе на живо по мрежата, ченгетата на ООН ще заблъскат вратата ти с цял куп заповеди за арест. Няма да имат избор. Стига им само Банкрофт. Мислиш ли, че същите хора, които разрешиха да се случат Шария и Иненин, ще се посвенят да изкривят лекичко конституцията, щом трябва да защитят основата на своята власт? А сега почвай да говориш.

Кавахара вдигна вежди, сякаш всичко това беше просто безвкусна шега.

— Откъде искаш да почна, Такеши-сан?

— Мери Лу Хинчли. Тя падна оттук, нали?

— Естествено.

— Ти я беше приготвила за черните изпълнения, нали? Сигурно някой смахнат мръсник искаше да надене носителя тигър и да си поиграе на котенце?

— Я виж ти. — Кавахара наведе глава настрани. — С кого си разговарял? С някого от клиниката „Вей“, нали? Чакай да помисля. Милър присъстваше на онзи нагледен урок, но ти го очисти, тъй че… О! Пак ли си бил на лов за глави, Такеши? Нима си отнесъл Фелипе Милър в кутия за шапки?

141