Суперкомандос - Страница 56

Ехото от гърмежите на немекса все още заглъхваше из ъглите на залата.

Вече бях забелязал Джери на десетина метра от себе си. Надигаше се иззад малката масичка, когато насочих немекса към него. Той застина.

— Умник. — Вътре в мен неврохимията звънтеше като изпънати струни, а от адреналина лицето ми се изпъваше в безумна усмивка. Умът ми тракаше като сметало. Един куршум във филипса, шест в немекса. — Сядайте всички и дръжте ръцете си така, че да ги виждам. Мръдне ли някой пръст, остава без китка.

Мускулите по лицето му заиграха и той седна отново. Кратък оглед с периферното зрение ми разкри, че в залата няма друго движение. Предпазливо прекрачих над Дийк, който се бе свил на топка около простреляния си корем и издаваше глухи, протяжни стонове. Като се целех с немекса през масата в слабините на Джери, аз отпуснах другата си ръка надолу и натиснах спусъка. Стоновете на Дийк секнаха.

Изведнъж Джери не издържа.

— Да не си се побъркал, Райкър? Престани! Не можеш…

Леко помръднах цевта на немекса и този жест или нещо в лицето ми го накара да млъкне. Нищо не помръдваше зад завесите от двете страни на подиума, нито зад бара. Вратите оставаха затворени. Пристъпих към масичката на Джери, завъртях един стол и седнах с лице към облегалката.

— Ти, Джери — изрекох спокойно аз, — би трябвало от време на време да слушаш хората. Казах ти, името ми не е Райкър.

— Майната ти. Все едно кой си, аз имам връзки. — По лицето отсреща имаше толкова много злоба, че се чудех как още не го е задушила. — Свързан съм със скапаната машина, чаткаш ли? Това. Всичко това. Ще си платиш, мамка ти. Ще ти се иска…

— Изобщо да не съм те срещал — довърших аз. Прибрах празния филипс в кобура. — Джери, аз вече съжалявам, че те срещнах. Приятелите ти си ги бива. Поне това успяха да постигнат. Но както виждам, не са ти казали, че съм на свобода. Май напоследък не сте много гъсти с Рей, а?

Наблюдавах лицето му, но не забелязах реакция. Или притежаваше изключително хладнокръвие, или нямаше чак толкова дебели връзки. Опитах отново.

— Треп е мъртва — казах небрежно аз. Очите му трепнаха едва забележимо. — Заедно с още няколко души. Искаш ли да знаеш защо още си жив?

Той напрегна устни, но премълча. Наведох се над масата и притиснах дулото на немекса в лявото му око.

— Попитах те нещо.

— Майната ти.

Кимнах и се облегнах назад.

— Много си печен, а? Добре, ще ти кажа. Нуждая се от отговори, Джери. За начало можеш да ми кажеш какво стана с Елизабет Елиът. Би трябвало да е лесно. Сигурно сам си я накълцал. След това искам да знам кой е Илайас Райкър, за кого работи Треп, и къде е клиниката, в която ме изпрати.

— Майната ти.

— Не вярваш ли, че съм сериозен? Или просто се надяваш ченгетата да довтасат и да ти спасят приставката?

Измъкнах с лява ръка от джоба си трофейния бластер и внимателно се прицелих в мъртвия пазач върху подиума. От толкова близко разстояние лъчът овъгли главата му моментално. Вонята на изгоряла плът плъзна към нас. Без да изпускам Джери от поглед, аз повъртях лъча насам-натам, за да съм сигурен, че не е оцеляло нищо от раменете нагоре, после изключих оръжието и го отпуснах. Джери ме гледаше иззад масата с разширени очи.

— Боклук такъв, та той беше само охрана!

— Що се отнася до мен, това току-що стана забранена професия. Дийк и другите ще го последват. Ти също, освен ако ми кажеш каквото искам да знам. — Вдигнах бластера. — Последен шанс.

— Добре. — Гласът му отчетливо трепереше. — Добре, добре. Елиът се опита да подложи динена кора на клиент. Някакъв важен Мат идваше да мърсува тук и тя беше решила, че има с какво да го притисне. Тъпата пичка ми предложи да станем съдружници. Мислеше си, че мога да го хвана за гушата. Изобщо нямаше представа с какво се захваща.

— Да. — Гледах го през масата с каменно лице. — Не е имала представа с какво се захваща.

Той веднага усети.

— Хей, човече, знам какво си мислиш, ама не е така. Опитах се да я предупредя, а тя подкара направо. Отиде при скапания Мат. Да не мислиш, че искам да срутят това заведение и да ме погребат отдолу? Трябваше да се отърва от нея, мой човек. Трябваше.

— И я премахна?

Джери поклати глава.

— Обадих се на когото трябва — глухо каза той. — Така работим тук.

— Кой е Райкър?

— Райкър е… — той преглътна — … ченге. Работеше в отдел „Кражби на носители“, после го повишиха в „Органични увреждания“. Чукаше се с оная полицейска кучка. Същата, дето дойде тук вечерта, когато ти погна Октай.

— Ортега?

— Да, Ортега. Всички знаеха. Разправяха, че заради нея са го повишили. Затова решихме, че ти си… че той се е върнал отново на улицата. Когато Дийк те видя да разговаряш с Ортега, предположихме, че тя е стигнала до някой началник, сключила е споразумение.

— Отново на улицата? Откъде?

— Райкър играеше мръсно, мой човек. — Бентът се бе отприщил и Джери говореше неудържимо. — Исна двама търговци от черния пазар за тела в Сиатъл…

— Исна?

За момент Джери се озадачи, сякаш току-що го бях попитал какъв е цветът на небето.

— Да, исна ги.

— Не съм тукашен — търпеливо напомних аз.

— Исна — от ИС. Истинска смърт. Смля ги, мой човек. Двама други имаха оцелели приставки и той подкупи някого да ги запише католици. Но или нещо се е объркало при регистрацията, или някой от „Органични увреждания“ е надушил. Лепнаха му яка присъда. Двеста години без право на помилване. Разправят, че Ортега лично го арестувала.

Я гледай ти. Аз насърчително размахах немекса.