Суперкомандос - Страница 10

От друга страна, в Слънчевия дом все още никой не бе произнесъл името ми погрешно, а и на практика нямах избор. Освен това ставаше дума за пари. Сто хиляди долара на ООН бяха шест или седем пъти повече, отколкото очаквахме да вземем двамата със Сара за мократа поръчка в Милспорт. Долари на ООН — най-твърдата от всички валути, приемана на всеки свят в Протектората.

За толкова пари си струва да стиснеш зъби.

Банкрофт отново докосна небрежно жена си, този път по кръста, и я побутна настрани.

— Мириам, би ли ни оставила насаме за малко? Сигурен съм, че мистър Ковач има безброй въпроси, а това навярно ще те отегчи.

— Всъщност мисля, че ще имам въпроси и към мисис Банкрофт.

Тя вече беше тръгнала да влиза и моят коментар я накара да застине на място. Леко сведе глава настрани и се озърна към мен, после към Банкрофт и пак към мен. Мъжът й пристъпи от крак на крак. Не искаше тя да присъства.

— Може да поговорим и по-късно — поправих се аз. — Отделно.

— Да, разбира се. — Очите й срещнаха моите и веднага отскочиха настрани. — Аз ще бъда в картографската стая, Лорънс. Изпрати мистър Ковач при мен, като свършите.

Двамата я проследихме с очи и когато вратата се затвори зад нея, Банкрофт ми направи знак към едно от плетените кресла на балкона. Зад тях събираше прах античен астрономически телескоп, насочен към хоризонта. Като погледнах дъските под краката си, забелязах, че са протрити от старост. Чувството за древност ме обгърна като плащ и докато сядах, по гърба ми пробяга лека тревожна тръпка.

— Моля, не ме смятайте за грубиян, мистър Ковач. След почти двеста и петдесет години брак връзката ми с Мириам се основава най-вече на любезност. Но наистина би било по-добре да поговорите с нея насаме.

— Разбирам.

Всъщност не разбирах, но донякъде усещах нещата.

— Ще желаете ли нещо за пиене? Може би алкохол?

— Не, благодаря. Само малко плодов сок, ако ви се намира.

Стресът от зареждането в носителя почваше да си казва думата, а в краката и пръстите си усещах неприятен сърбеж, който вероятно се дължеше на никотинов глад. Ако не се брои задигнатата от Сара цигара, в последните двама носители не бях пушил и не исках отново да си създавам ядове с навика. А алкохол след всичко останало щеше направо да ме довърши.

Банкрофт скръсти ръце в скута си.

— Разбира се. Ще поръчам да донесат. А сега откъде бихте искали да започнем?

— Може би от очакванията ви. Не знам какво ви е казала Рейлийн Кавахара или каква репутация има Емисарският корпус тук, на Земята, но не очаквайте от мен чудеса. Аз не съм магьосник.

— Знам това. Внимателно изчетох всичко писано за Корпуса. А Рейлийн Кавахара само ми каза, че сте надежден, макар и малко претенциозен.

Спомних си методите на Кавахара и как бях реагирал на тях. Претенциозен. Какво пък, няма да споря.

Въпреки всичко аз му изнесох стандартната лекция. Странно беше да убеждавам клиент, който вече е взел решение. И още по-странно — да омаловажавам способностите си. Престъпната общност не знае що е скромност и за да получиш сериозна подкрепа в нея, гледаш да раздуваш репутацията си. Сега се чувствах по-скоро както някога в Корпуса. Дълги, полирани заседателни маси, край които Вирджиния Видаура изброява способностите на своя екип.

— Обучението на емисарите е разработено за колониалните командоси на ООН. Това не означава…

Не означава, че всеки емисар е командос. Формално погледнато е така, но от друга страна, какво представлява войникът? Каква част от обучението на специалните части се запечатва в тялото и какво остава в ума? И какво се случва, когато двете бъдат разделени?

Както казва баналният израз, Космосът е безкраен. Най-близкият от Обитаемите светове се намира на петдесет светлинни години от Земята. Най-далечният — на двеста, а някои от Колониалните кораби все още пътуват. Ако някой смахнат вземе да размахва тактически ядрени ракети или други опасни за биосферата играчки, какво можем да предприемем? Можем да предадем информацията по хиперпространствен излъчвател — мигновено или почти мигновено, учените все още спорят по въпроса, — но това не разгръща дивизии, както обичаше да повтаря Квелкрист Фолкънър. Дори да изпратиш военен кораб още в мига, когато лайното е улучило вентилатора, космическата пехота ще пристигне тъкмо навреме, за да пита внуците кой е победил.

Така не се управлява Протекторат.

Е, добре, можем да дигитализираме и изпратим умовете на ударна бойна група. Отдавна са минали времената, когато числеността е имала решаващо военно значение. Повечето победи през последните пет века са печелени от малки, подвижни партизански части. Можем дори да заредим д.ч.п. войници директно в носители с бойно обучение, усъвършенствана нервна система и хормонално натрупана мускулна маса. А после?

Те се намират в непознати тела, в непознат свят, и се сражават за група непознати срещу друга група непознати в името на кауза, която навярно чуват за пръв път и категорично не я разбират. Климатът е различен, езикът и културата са различни, животните и растенията са различни, атмосферата е различна. Дявол да го вземе, дори гравитацията е различна. Те не знаят нищо, а дори и да ги излъчим с предварително внушени познания за планетата, ще се наложи да усвояват огромно количество информация, и то в момент, когато само часове след пристигането ще трябва да се сражават за живота си.

Така стигаме до Емисарския корпус.

Неврохимичното стимулиране, киборгизацията, биологичното усъвършенстване — всичко това е свързано с тялото. Обикновено почти не засяга ума, а именно чистият разум се изпраща през Космоса. Така се появила идеята за Корпуса. Взели психическо-духовните методи, които земните ориенталски култури познават от хилядолетия, и създали от тях толкова съвършена система за обучение, че на повечето светове законът моментално забранил на хора, които са я преминали, да заемат ръководни политически и военни постове.