Суперкомандос - Страница 51

Загледах се към синята вода зад борда и попитах с пресилено безгрижие:

— Какво сте подготвили този път? Да ме хвърлите на акулите ли?

Тя се разсмя, разкривайки съвършени зъби.

— Не, за момента не се налага. Искам само да поговорим.

Стоях с отпуснати ръце и я гледах.

— Ами говорете.

— Много добре. — Жената грациозно се отпусна отново на шезлонга. — Вие се забъркахте в неща, които определено не ви засягат, и в резултат пострадахте. Мисля, че интересите ни съвпадат. Целта е да избегнем по-нататъшни неприятности.

— Моята цел е да видя как умирате.

Тя се усмихна за миг.

— Да, не се съмнявам. Вероятно дори виртуална смърт ще е твърде задоволителна. Затова позволете да ви уведомя, че в момента използвам образ с пети дан по шодокан-джудо. — Жената вдигна ръка, за да ми покаже мазолите по кокалчетата на пръстите. Аз свих рамене. — Освен това винаги можем да се върнем към предишното състояние на нещата.

Тя посочи отвъд водата и като погледнах натам, аз зърнах на хоризонта града от скицника. Присвих очи от отразената слънчева светлина и различих минаретата. Стана ми почти смешно. Ама че евтина психология. Кораб. Море. Бягство. Тия типове май си купуваха от най-евтините програми.

— Не искам да се връщам там — казах аз съвсем откровено.

— Добре. Тогава ни кажете кой сте.

Постарах се да прикрия изненадата.

— Мисля, че вече ви казах.

— Онова, което ни казахте, беше доста объркано, а и вие прекъсвахте разпитите, като спирахте сърцето си. Не сте Айрин Елиът, това поне е ясно. Вероятно не сте и Илайас Райкър, освен ако е преминал допълнително обучение. Твърдите, че имате връзка с Лорънс Банкрофт, че идвате от друга планета и сте представител на Емисарския корпус. Не очаквахме нещо подобно.

— Бас държа, че не сте очаквали — промърморих аз.

— Не желаем да се замесваме в проблеми, които не ни засягат.

— Вече се замесихте. Отвлякохте и измъчвахте емисар. Имате ли представа какво ви чака? Пълно унищожение. Приставките ви отиват за старо желязо. Корпусът ще ви изтреби до крак. Първо вас. После роднините, после деловите партньори, после техните роднини и накрая всеки, който им се изпречи. Когато свършат, от вас няма да остане и спомен. Никой не се закача безнаказано с Корпуса. Ще ви изкоренят.

Това бе колосален блъф. С Корпуса нямах никакви отношения вече от десетина години по мое субективно време, а обективно погледнато — почти цял век. Но навсякъде в Протектората емисарите бяха заплаха, с която можеш да стреснеш всекиго, та бил той и президент на планета, както в Нова Пеща плашат малките деца с Кърпения човек.

— Доколкото знам — тихо каза жената, — на Емисарския корпус е забранено да действа на Земята без мандат от ООН. Може би и вие има какво да загубите от едно разгласяване.

Спомних си думите на Уму Прескот: „Публична тайна е, че мистър Банкрофт има неофициално влияние в Съда на ООН“, и веднага отбих удара.

— Може би вие ще искате да изясните този въпрос в съда срещу Лорънс Банкрофт и ООН — заявих аз и скръстих ръце.

Жената замислено се загледа в мен. Вятърът развяваше косата ми и с него долиташе далечен отзвук от градския шум. Накрая тя каза:

— Разбирате, че можем да изтрием приставката ви, а носителя да унищожим безследно. Просто няма да има какво да открият.

— Ще ви намерят — казах аз с онази увереност, която дава наличието на зрънце истина в лъжата. — Никой не може да се скрие от Корпуса. Каквото и да правите, ще ви намерят. Единствената ви надежда е да опитате да се споразумеете.

— За какво? — глухо попита тя.

В частицата от секунда преди да проговоря, мозъкът ми заработи бясно, отмервайки наклонението и силата на всяка подбрана сричка. Това бе възможност за бягство. Друг шанс нямаше да имам.

— По Западното крайбрежие действа биопиратска организация, прехвърляща крадени военни системи — изрекох аз предпазливо. — Прикриват се в заведения като онова на Джери.

— И за това са викнали емисарите? — презрително се нацупи жената. — Заради някакви си биопирати? Я стига, Райкър. Дотам ли ти стига фантазията?

— Не съм Райкър — отсякох аз. — Действам в този носител под прикритие. Вижте, донякъде имате право. В деветдесет процента от случаите тия истории не ни засягат. Корпусът не е създаден, за да се занимава с престъпност на толкова ниско ниво. Но онези хора посегнаха на неща, които не бива да пипат. Дипломатически биопрограми за бързо реагиране. Не биваше дори да знаят за тях. Някой здравата се ядоса — някой в Президиума на ООН — и повикаха нас.

Жената се намръщи.

— И какво ще е споразумението?

— За начало — да ме освободите и никому нито дума. Нека го наречем професионално недоразумение. А след това ще ми осигурите канали. Ще споделите някои сведения. В клиника на черно като вашата се чуват доста неща. Може да открия полезна информация.

— Както вече казах, не желаем да се замесваме.

Отблъснах се от парапета, излъчвайки умерена доза ярост.

— Не се ебавай с мен, приятел. Вече се замесихте. Искаш или не, отхапал си голям залък от нещо, дето не те засяга, и сега или ще гълташ, или ще плюеш. Кое избираш?

Мълчание. Морският бриз тихо въздишаше между нас и корабът лекичко се поклащаше.

— Ще го обсъдим — каза жената.

Нещо се случи със слънчевите отблясъци по водата. Хвърлих поглед отвъд рамото на жената и видях как блясъкът се отдели от водата и плъзна нагоре в небето, ставайки все по-силен. Самото небе избеля като от ядрен взрив, ръбовете на кораба сякаш потънаха в морска мъгла. Жената срещу мен също изчезна в сивата пелена. Стана съвсем тихо.